15.06.2014 г., 10:59

Обичам те, сърце мое

1.3K 0 1

Колкото дървета,

цветя,

трева,

птици,

звезди,

светлина,

вятър,

цветове,

пръст има на Земята.

Аз толкова време

ще те прегръщам,

подарявам добротата си,

влюбвам се в очите ти,

докосвай ме с ръцете си.

Усмивката ти  за мен 

се създава, твори и ражда,

когато аз желая 

и ме привлича 

да те обичам.

Гледам облаците бели, 

превъзходни 

с изящната си красота,

цветът на небето,

вятъра танцуващ 

приятно 

с клоните на дърветата,

светлината на деня,

топлината от слънцето 

и си мисля за теб.

Името ти е 

в очите,

мислите,

зениците ми.

Със силата ми 

в този ми момент,

аз летя на свобода 

и те благославям,

че те имам.

Винаги ме искай 

да събуждам сърцебиенето ти.

Смислено мое чувство

за теб.

Щом виждам 

любовта в очите ти 

по-голямо чудо,

щастие,

смисъл 

няма.

Ти ме насълзяваш,

просълзяваш.

Поклона ми за теб 

го вземи 

и отиваме 

двамата заедно 

някъде сред природата

с нейните хубости,

изненади,

чудатости.


                                                              Г.Ф.Т





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...