Кiara (Киара)
182 300
8.03.2007 г., 20:57 ч.

Обичта, чете се между редовете 

  Поезия
708 0 4

Подари ми най-черната луна,

а вечерта в звезди

сълзите ми  обличаше.

Изми мечтите ми

с една единствена ръка -

на тръгване.

Все още нося очила,

макар навън

отдавна, тъмно да е.

Дори и не разбрах кога

на есен се научихме

и чувствата  да  консервираме.

Седим на масата -

Сама и сам,

допиваме от погледите

безразличие.

Познаваме ли се,

или  бе шега

обичането по  между ни

(заричането не е само в думите).

Сребро ли е това в косите ми

или навън отново пак  луната,

тъжна е?

Аз нося още черните си очила

и ти все още тръгваш си

с ръка,  в юмрук

набързо  свита.

Понякога се случва и така:

обичта, чете се между редовете -

скрита.

С хербарий -
осмомартенски цветя,

бутилка гроздова

и четри фаса в пепелника.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиха ти е божествен! Всичките метафори са дълбоки и изобщо стиховете ти винаги ми въздействат!!!
  • "Дори и не разбрах кога

    на есен се научихме

    и чувствата да консервираме."
    Умееш да изписваш с думи съкровени дълбини!
    Браво Киара!!!

  • "Сама и сам,
    допиваме от погледите
    безразличие."

    Много е хубав стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • Понякога се случва и така.
    Не само понякога, а почти винаги, ако питаш мен!
    Важното е, че все още вярваме, че това е любов!!!
Предложения
: ??:??