Обичта, чете се между редовете
Подари ми най-черната луна,
а вечерта в звезди
сълзите ми обличаше.
Изми мечтите ми
с една единствена ръка -
на тръгване.
Все още нося очила,
макар навън
отдавна, тъмно да е.
Дори и не разбрах кога
на есен се научихме
и чувствата да консервираме.
Седим на масата -
Сама и сам,
допиваме от погледите
безразличие.
Познаваме ли се,
или бе шега
обичането по между ни
(заричането не е само в думите).
Сребро ли е това в косите ми
или навън отново пак луната,
тъжна е?
Аз нося още черните си очила
и ти все още тръгваш си
с ръка, в юмрук
набързо свита.
Понякога се случва и така:
обичта, чете се между редовете -
скрита.
С хербарий -
осмомартенски цветя,
бутилка гроздова
и четри фаса в пепелника.
© Киара All rights reserved.
