27.07.2022 г., 22:47 ч.

Облак като... 

  Поезия » Философска
365 1 6

Облак като мисъл, 

като сянка чужда, 

като пръст, изписал

дъх на теменужка

 

по платно от вятър

и по длан от слънце. 

Облаче - театър

и живот във зрънце. 

 

Облак като майка

в миг над мене спряла... 

Две крила на чайка 

над вселена бяла... 

 

Облак като дума, 

под дъга от песен,

крачи сам по друма

в подранила есен. 

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??