Обори
Чистя обори застлани със думи,
здрава лопата от ярост държа.
Мятам ги силно назад през гърба,
мислите потни с надежда сушá.
Газя във тиня от мръсни слова,
обиди към майка, псувни за жена.
Душата си цапам с тази воня,
копая, не спирам дълбоко в калта.
Чистя обори, но все през нощта,
денем се пълнят с нова ръжда.
Злостните думи крещят да се спра.
Глас ми нашепва напред да вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
