Обори

Poetry » Other

688 3 20

Чистя обори застлани със думи,

здрава лопата от ярост държа.

Мятам ги силно назад през гърба,

мислите потни с надежда сушá.

Газя във тиня от мръсни слова,

обиди към майка, псувни за жена.

Душата си цапам с тази воня,

копая, не спирам дълбоко в калта.

Чистя обори, но все през нощта,

денем се пълнят с нова ръжда.

Злостните думи крещят да се спра.

Глас ми нашепва напред да вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Sunny и Руми!

2018-02-01T06:02:02+02:00
rumbic (Руми)

Да, Хари! Наистина заемаш достойна за уважение позиция! Дано съмишлениците ти да бъдат повече! Поздрав и от мен!

2018-01-31T16:15:36+02:00
Sunny_EL (Sunny)

Поздравления, Хари!!!
Творбата е изпълнена със силното желание и, бих казала
безкомпромистност, тази наша съвременност да бъде променена!
Да няма замърсяване нито на свещеното слово, нито на душите ни! 🌻

2018-01-31T14:16:00+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Росица!Благодаря,LATINKA!Колко мъдрост има в тази книга на книгите!

2018-01-29T05:44:38+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

В Притчи 15:4 се казва: „Спокойствието на езика е дърво на живот, а неговата извратеност сломява духа."
Думите имат сила. С тях трябва да лекуваме другите, а не да ги нараняваме.
Когато можеш, ги чисти, но се научи и да ги подминаваш!...
https://fakti.bg/life/241578-pritcha-nai-hubavoto-i-nai-loshoto-na-sveta

2018-01-29T00:07:11+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0