24.07.2010 г., 12:23

Обричане

1K 0 17

Разлистих се 
от толкова нежност -
полепнала по тънките 
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен -
копнежно и нежно привличане.
Не искам
да си тъжното минало,
полепнало по тихите
ъгълчета на очите ми,
остави ми спомена
от нашето несбъднато обичане!
Остави ми
росата по миглите,
посипана щедро 
от изгрева слънчев,
изпий я до капка...
нека бъде последно обричане!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...