Разлистих се
от толкова нежност -
полепнала по тънките
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен -
копнежно и нежно привличане.
Не искам
да си тъжното минало,
полепнало по тихите
ъгълчета на очите ми,
остави ми спомена
от нашето несбъднато обичане!
Остави ми
росата по миглите,
посипана щедро
от изгрева слънчев,
изпий я до капка...
нека бъде последно обричане!
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
