Разлистих се
от толкова нежност -
полепнала по тънките
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен -
копнежно и нежно привличане.
Не искам
да си тъжното минало,
полепнало по тихите
ъгълчета на очите ми,
остави ми спомена
от нашето несбъднато обичане!
Остави ми
росата по миглите,
посипана щедро
от изгрева слънчев,
изпий я до капка...
нека бъде последно обричане!
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
