Ако имахме с теб дъщеря,
зачената в края на август,
под небе и трънливи вълма
и в шушукa тръпчив на тревата,
в дрипав здрач на индигова нощ,
край осили от звездна пшеница,
сред постеля с конопен разкош,
и в синджирния вик на щурците...
… щях да искам да има очи,
които небето взривяват
и когато по пътя върви,
песента на длето разпиляват ...