Оцелявам на стрък
Оцелявам на стрък
Полудя ли светът? Или може би аз полудявам.
В черногледа Земя имам вид на избелена врана.
А лисичи очи в мен са стрелнали жълти тинтяви
и ме дебнат насън. Не усещам душевна Нирвана.
Оцелявам на хълм, станал сипей от набези вълчи.
Балансирам на стрък (изтънял до конец) от надежди.
Кръст издигат номадите в ниското, щом се опълча.
(Да си луд е порок и на лудите смърт се отрежда.)
Щом налеят във огъня кипнало масло от злоба,
те разпалват (по Адски модел) синкав дяволски пламък.
Изгоря ли, ще пият докрай оскотели над гроба ми
и ще пеят с лукавост в сърцата си: „Вечная памет”.
Оцелявам на стрък. Оцеляват и другите луди.
Мимикрираме трудно пристегнати в белите ризи.
Но светът почерня под нозете на новите Юди.
Да съм луда избрах! - подпечата ми Бог експертизата.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
