Оцелявам на стрък
Полудя ли светът? Или може би аз полудявам.
В черногледа Земя имам вид на избелена врана.
А лисичи очи в мен са стрелнали жълти тинтяви
и ме дебнат насън. Не усещам душевна Нирвана.
Оцелявам на хълм, станал сипей от набези вълчи.
Балансирам на стрък (изтънял до конец) от надежди.
Кръст издигат номадите в ниското, щом се опълча.
(Да си луд е порок и на лудите смърт се отрежда.)
Щом налеят във огъня кипнало масло от злоба,
те разпалват (по Адски модел) синкав дяволски пламък.
Изгоря ли, ще пият докрай оскотели над гроба ми ...