Оцеляване - 2
Студът сковава чувствата
с ледени скри жали
а шиповете навлизат надълбоко...
светът боксува
не може от коловоза да излезе
и да изкорени
отровната си плесен...!
Историята - отдавна
е в историята...а грешките
стават все по - плашещи
и в отчаянието на живота
припламват - кървави отблясъци!
Борба за слава и надмощие
поставят народа ни на колене
потънал в кал - обвиват
го отровни плевели...
а мечтите за по- добър живот
отлитат, отлитат надалеко...
А надеждата - последен блян
си променя цветовете...
на един стар отмиращ фар
където основите се срутват
и потъват в бездната...
Стар, отмиращ свят...!
Повлякъл със себе си
разрушителната гибел...
Затворени отдавна в себе си
натискаме - режим на оцеляване.
Но, този път - не знам дали
ще ни стигнат силите -
след толкова дълго лутане
в лабиринта на последните
измислени илюзии...
И пясъчните кули рухват
вълните ги отнасят надалеко
дали ще стигнат до спасителния бряг.
Избрал си да играеш себе си...
Ще можеш ли? От рухналите
и разпилени песъчинки -
покрити с патина на времето...
с лека ръка да задраскаш всичко
което не ти е вече нужно...
И да построиш отново от основи
фара на надеждата...
Изгубения кристал да откриеш
сред купищата нерешени въпроси...
Дошъл си със мисия...!
Да бъдеш силен и да се бориш,
за последната капка останала надежда...
Кристала винаги е бил в теб...
в душата ти припламва и ти свети
в тъмнината на не леката борба -
да откриеш правилния път..!
Поемаш по - спиралата на фара
построен от двете ти ръце...
Ще споделиш ли?
Кристала със света - да бъде
светлината в мрака...Трудно е...
и става все по- трудно...
За новата Земя - мечтаеш!
Но тя е същата - просто трябва
да я пазиш и ето виж как проблясват
в мрака божествени искрици -
привлечени от светлината...
Вселената е част от мен...
и аз съм частица от вселената...
усещам със сетивата си,
звездния и ритъм...
Не отстъпвай - нито крачка назад
защото времето изтича между пръстите!
Пази го...задръж го в шепите
и го пази за идващите поколения.
Отдавна ще си лист изписан
и полетял в пространствата
на времената - блестят буквите
изписани в златно - мъдрост
и вяра в доброто...!
И може би изгубен е завинаги,
забравен и на никому ненужен...
Но светлината на душата ще опази
за да бъде онзи мост кристален
връзката между световете...!
Не се предавай! Силата е в теб!
Все още можеш да бъдеш победител
в един враждебен свят където оцеляването
е висш пилотаж от споделени чувства...
Ще има слънце, изгреви и залези
за мечтите ни - попътен вятър!
Ще има радост и дни изпълнени
със любов и щастие...
Пречистваш дъжд и пъстроцветна дъга!
Безусловна любов - луна, звезди и надежда!
Ще има утре...И бъдеще прекрасно...
А каквото е било отдавна е отминало!
И само вятъра докосва с нежност
най - фините струни в душата
и тя запява с меден глас -
песни за мир, любов и надежда...!
12.10.2022г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Миночка, благодаря ти от сърце за хубавите думи и топлината!
-
Катя, написаното много ме впечатли, защото си посочила пътя по който може да се оцелее, като навлезем дълбоко в себе си и се докоснем, до гънките на душата си. Харесаха ми
разсъжденията ти! Наистина, в борбата за оцеляване се намира смисълът на живота ни! -
Антоанета, благодаря ти за хубавия коментар!
Промяната започва отвътре - навън, трябва да отстояваме правата си
и да не се страхуваме да бъдем истински, смели да вярваме в доброто
и надеждата да бъде онази божествена искрица която ни дава сила
да продължим смело напред...
toti,благодаря ти за хубавите думи!
"И само вятъра докосва с нежност
най - фините струни в душата
и тя запява с меден глас -
песни за мир, любов и надежда...!"
Младене, благодаря ти за искрения коментар и хубавите думи!
Стаена тъга
Стаена тъга за неизбежност -
пулсира във вените...
а живота реди
поредния си сложен пъзел -
разпилял е парчетата -
до импулса да бъдеш
и да оцелееш в този свят...
Затова се наслаждавам на мига
да бъда тук и да се любувам на изгрева...
виж само как заблестява в короните
на есени дървета - позлатява ги
в есени отблясъци и ненаситно
поемаш дъх - живот...!
А надеждата лястовица бяла -
полита високо, високо над мирния свят!
Катя -
Големи истини изричаш, Катя:
"Стар, отмиращ свят...!
Повлякъл със себе си
разрушителната гибел...
Затворени отдавна в себе си
натискаме - режим на оцеляване.
Но, този път - не знам дали
ще ни стигнат силите -
след толкова дълго лутане
в лабиринта на последните
измислени илюзии..."
Намираме се в края на ОЦЕЛЯВАНЕТО. Имам предвид рода человечески.
Но ни е трудно да осъзнаем това.
Поздравление за многопластовия и мащабен стих! -
"Ще има слънце, изгреви и залези
за мечтите ни - попътен вятър!"
Да бъде!
Поздрави! Успех! -
Идеално изразени чувства, Кате! Но как да се борим и да отстояваме? Отдавна наблюдавам този свят, това което виждам никак не ми харесва. Когато чета стари стихове, преди няколко години, написани в този сайт от хората - все е същото. Как да помисля, че ще се промени! Прекрасен стих, браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
