28.12.2007 г., 11:42 ч.

Оцеляване в цвят маскировъчен... 

  Поезия » Философска
1037 1 35
 Бяла магия. Бяла въздишка.

Бяла душа като сняг.

За бяла принцеса бяла приказка,

пръснала бяло добро по света.

Бяла нежност във бели одежди.

Бели сънища, понесли бели мисли.

И бяла до наивност надежда.

Бяла съвест на бели черти...



Черна болка. От злоба почернена,

черна нощ с черни думи завистници.

Черно утро. Надежди погребани.

Черен шал, омотал черни мисли.

Черна дупка. И пътища черни,

без посока във черно удавени.

Черно слънце - мечти обгорени.

Черен вятър. Прелитащи гарвани...



Сиви дни. Монотонно еднакви.

Примиреност във мислите сиви.

Сивота украсила е празното

във душите със безперспектива.

Денонощно е сиво небето,

безразлично към изгрев и залез.

Все едно - сивотата не жертва,

не обича, не мрази, не жали...



Ако с бялото искаш да литнеш,

черното те придръпва надолу.

По средата задържа те сивото.

Оцеляване в цвят маскировъчен...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??