7.04.2008 г., 11:52

Очакване

1.7K 0 22

Разкъсах се от дългото очакване,

а нощни сенки в стаята играят

и всяка сянка все на теб прилича,

но неусетно в утрото се разстаяват.

 

В прозореца дъждът акордно плаче

и тънки струйки стичат се в земята,

а на разсъмване звездите още чакат,

не бързат да заспиват в светлината.

 

Нощта си тръгва, бавно се протягат

мъглите след дъжда и се разпръсват,

и с утрото една надежда бяла

се ражда, ще се върнеш, обич късна..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...