7.04.2008 г., 11:52

Очакване

1.7K 0 22

Разкъсах се от дългото очакване,

а нощни сенки в стаята играят

и всяка сянка все на теб прилича,

но неусетно в утрото се разстаяват.

 

В прозореца дъждът акордно плаче

и тънки струйки стичат се в земята,

а на разсъмване звездите още чакат,

не бързат да заспиват в светлината.

 

Нощта си тръгва, бавно се протягат

мъглите след дъжда и се разпръсват,

и с утрото една надежда бяла

се ражда, ще се върнеш, обич късна..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...