7.04.2008 г., 11:52 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
1379 0 22

Разкъсах се от дългото очакване,

а нощни сенки в стаята играят

и всяка сянка все на теб прилича,

но неусетно в утрото се разстаяват.

 

В прозореца дъждът акордно плаче

и тънки струйки стичат се в земята,

а на разсъмване звездите още чакат,

не бързат да заспиват в светлината.

 

Нощта си тръгва, бавно се протягат

мъглите след дъжда и се разпръсват,

и с утрото една надежда бяла

се ражда, ще се върнеш, обич късна..

© Генка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??