Разкъсах се от дългото очакване,
а нощни сенки в стаята играят
и всяка сянка все на теб прилича,
но неусетно в утрото се разстаяват.
В прозореца дъждът акордно плаче
и тънки струйки стичат се в земята,
а на разсъмване звездите още чакат,
не бързат да заспиват в светлината.
Нощта си тръгва, бавно се протягат
мъглите след дъжда и се разпръсват,
и с утрото една надежда бяла
се ражда, ще се върнеш, обич късна..
© Генка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
. Усетих всяка твоя вибрация!