Разкъсах се от дългото очакване,
а нощни сенки в стаята играят
и всяка сянка все на теб прилича,
но неусетно в утрото се разстаяват.
В прозореца дъждът акордно плаче
и тънки струйки стичат се в земята,
а на разсъмване звездите още чакат,
не бързат да заспиват в светлината.
Нощта си тръгва, бавно се протягат
мъглите след дъжда и се разпръсват,
и с утрото една надежда бяла
се ражда, ще се върнеш, обич късна..
© Генка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
. Усетих всяка твоя вибрация!