22.03.2017 г., 19:33

Очернени

1.4K 1 2

Очернени лебеди

от саждите на лудостта,

заспиват в тъжни ноти,

без сълзи...

Нощта е дълга...

Музиката лекува,

раните, нанесени с замах...

Белотата е отвътре,

а отвън е маскарад.

Човешкото безумие,

заши крилете

за паважа.

Дъждът се появява

в полунощ,

за да им разкаже,

приказка за лека нощ...

 

автор: Моник Валерѝ
дата: 08.03.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...