Mar 22, 2017, 7:33 PM

Очернени

  Poetry » Other
1.4K 1 2

Очернени лебеди

от саждите на лудостта,

заспиват в тъжни ноти,

без сълзи...

Нощта е дълга...

Музиката лекува,

раните, нанесени с замах...

Белотата е отвътре,

а отвън е маскарад.

Човешкото безумие,

заши крилете

за паважа.

Дъждът се появява

в полунощ,

за да им разкаже,

приказка за лека нощ...

 

автор: Моник Валерѝ
дата: 08.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...