Mar 22, 2017, 7:33 PM

Очернени

  Poetry » Other
1.4K 1 2

Очернени лебеди

от саждите на лудостта,

заспиват в тъжни ноти,

без сълзи...

Нощта е дълга...

Музиката лекува,

раните, нанесени с замах...

Белотата е отвътре,

а отвън е маскарад.

Човешкото безумие,

заши крилете

за паважа.

Дъждът се появява

в полунощ,

за да им разкаже,

приказка за лека нощ...

 

автор: Моник Валерѝ
дата: 08.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...