Mar 22, 2017, 7:33 PM

Очернени

  Poetry » Other
1.4K 1 2

Очернени лебеди

от саждите на лудостта,

заспиват в тъжни ноти,

без сълзи...

Нощта е дълга...

Музиката лекува,

раните, нанесени с замах...

Белотата е отвътре,

а отвън е маскарад.

Човешкото безумие,

заши крилете

за паважа.

Дъждът се появява

в полунощ,

за да им разкаже,

приказка за лека нощ...

 

автор: Моник Валерѝ
дата: 08.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...