единствената работа на времето

е да минава карлито

през задния двор

през пролуките на тишината
през студа

скрито в обувка

с двойно вързан възел

от който просто няма бягане

влизам непрекъснато

на точното място

като сказуемо във бъдеще време

с подходящ тен

и форсмажорни обстоятелства

като красива непозната

във влак с неуказана посока

която се чудиш дали да заговориш

докато светът се побърква

невъзвратимо

единствената работа на времето

е да свършва карлито

в жълто листо от роза

две набързо драснати думи

в празна чаша за чай

докосване по дясното рамо

улица по която да вървиш

вързал в двоен възел

душата си

като красива непозната

отнасяща със себе си усмивката ти

в указана посока

единственото нещо

което не лъже карлито

са очите

затвори ги