Oчи
единствената работа на времето
е да минава карлито
през задния двор
през пролуките на тишината
през студа
скрито в обувка
с двойно вързан възел
от който просто няма бягане
влизам непрекъснато
на точното място
като сказуемо във бъдеще време
с подходящ тен
и форсмажорни обстоятелства
като красива непозната
във влак с неуказана посока
която се чудиш дали да заговориш
докато светът се побърква
невъзвратимо
единствената работа на времето
е да свършва карлито
в жълто листо от роза
две набързо драснати думи
в празна чаша за чай
докосване по дясното рамо
улица по която да вървиш
вързал в двоен възел
душата си
като красива непозната
отнасяща със себе си усмивката ти
в указана посока
единственото нещо
което не лъже карлито
са очите
затвори ги
© Зорница Николова All rights reserved.
