Виж тази безгръбначна интелигентност

с безброй стратегии за отбрана!

Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,

колко бързо ги задушава в прегръдка.

Плува бавно сред облак от гъсто мастило.

Диша го, сякаш е прана. Движи го- сякаш е кръв.

Питам :

- Любими, ти все така ли пушиш, а не дишаш?

Пиеш, а не пишеш?

Пише ми:

- Задушен от думи, плувам в главата си:

Откривам неща, незададени въпроси,

кръстословици, пъзели, тайни лабиринти...

Интриги и други незаслужаващи внимание,

но също и една жлеза,

точно между мозъка и зрителния нерв,

от там се задейства нагона за живот.

Там е и спусъкът, куршума и края...

Не мога да ям! Не мога да спя!

Слаб съм и търся, нося се по водата...

Щеше да е хубаво да си някъде наблизо.

Бих те прегърнал с всичките си крайници

докато не усетя как спираш да дишаш,

докато не чуя как костите ти пукат.

Бих те обичал и с трите си сърца

Стига да можех ...

Връзката прекъсва, но всичко е ясно.

Той е такъв прекрасен екземпляр!

Движи се с грацията на диригент след концерт.

Гледам го в онзи тесен аквариум

и фантазирам среща в океана.

В океана нещата са прости и истински.

Любов, а после някой умира.

Ще ми се никога да не бях изкрещявала:

“Октопод!? Не! Ненавиждам октоподи!”