10.09.2015 г., 17:41

Ода за зелената чушка

1.9K 0 10

Посветено на моята колежка  Десислава, която обича да отглежда и хапва зеленчуци.

 

Написано съвместно с Радослава Димитрова.

 

 

Зелената чушка в боба се мушка

и прави стихия във всяка яхния.

Добрата готвачка я кълца и мачка.

От бабини гозби направила пачка.

 

Със зелената чушка всеки внимава.

Зелената чушка е много корава.

Зелената чушка се бори без страх.

Със всеки противник – боб или  грах.

 

Зелената чушка е сила голяма.

Тя трудно омеква, дори и на пламък.

Оглежда се зорко за всяко зрънце.

И лютия вкус насажда навред.

 

Зелената чушка разпалва пожари.

Зелената чушка жестоко те пари.

Нейната сила те праща в небето.

Какво ли го чака утре дупето?

 

Но зелената чушка си има съперник,

вдигнал високо точния мерник.

Този съперник се казва Десита –

зелената чушка смело помита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, Лизи, с удоволствие бих ти сготвила боб с чушка, гарнирано с много смях!
    Благодаря ти!
  • Толкова жизнерадостно и предизвика широка усмивка. Чак ми се прииска да опитам боб със зелена чушка
  • И радост, че са доловени.
  • Колко усмивки има в този стих...
  • А аз благодаря за усмивката ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...