Одисея за двама
Поисках и написах влюбен стих,
за двамата... за него и за нея.
С пастели шарени го оцветих,
да не боли. Красива одисея.
=======================
В небето бели гларуси кръжат
и волно над морето те се реят.
На свой език говорят, не крещят,
и може би, любовна песен пеят.
Нощта шуми пак пролетно пияна,
от вятърните ласки окрилена,
обгърната в прегръдка кадифяна,
луната... мълчалива е сирена.
Наднича любопитно през пердето,
усмихнато изпраща лъч сребро,
намига закачливо, непревзето
и пише стих с любовното перо.
За двамата... откраднали безкрая,
за младостта пристигнала сега,
за ласките... целувките омая,
за вдишаният миг на нежността.
==========================
Поисках и... написах този стих,
за две души, в началото и в края.
Май себе си във него не открих,
дали пък да не сложа запетая...!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
