Aug 20, 2024, 10:19 AM

Одобрение

453 0 0

Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.

 

Думи тежки те повалят, нужда от одобрение,
картината разклащаш, мастилото размазваш.
Очите на хората пробождаш и те бягат,
съдбата ме прокле да говоря и да плача.

 

Как да бъда твърд, когато потъвам,
как да се отпусна, когато всичко боли?
С усмивка на касапин любовта ме пита,
мога ли да издържа, да горя?

 

Гласът в мен шепне: „Дай, кради от младостта,
нали за това живееш ти сега.”

Син и бял е завършекът на Сатурн,
дали след толкова уроци открих пътя напред?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...