22.11.2009 г., 17:37

Огледало

607 0 1

Приятелко светлоока,

с коси  от слънчеви лъчи,

защо плачеш, мила?

Пак ли той те нарани?

Лицето ти красиво е изгубило  свойта руменина

и ти си тъй бледа, така сама.

Две сълзи кристални се стичат по моминското лице,

но няма вече кой да ги избърше, не!

Сърцето ти плаче и стене,

сила няма дори да изкрещи на онова момче,

което така жестоко го рани.

А ти, недей - не плачи.

Знам,  болката те надвива,

но вдигни глава и пак се усмихни.

Вслушай се в мелодията на сърцето си,

а аз ще запея с неговия  глас.

Ела, да ти покажа колко красив е светa,

когато се усмихваш и не си сама.

Протягаш своята ръка и аз ти давам моята,

но защо не те докоснах?

Защо се спрях?

Усмихнах се леко и осъзнах - аз пред огледалото стоях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...