27.06.2010 г., 22:44

Огненият Ангел

1.2K 0 19

 

 

 

                              О  Г  Н  Е  Н  И  Я  Т      А  Н  Г  Е  Л

 

            _____________________________________________

 

                                                                                  На една плачеща върба!

 

 

 

 

                               Мисли си за мен...

 

 

                               Като за Огън!

                               Или като за Ангел.

 

 

                               Който с крило ще изтрие сълзите ти.

                               Със мъдрост ще отмие тревогата.

                               Та кат' Нестинарка с коси подпалени...

                               Да заситниш пак между Звездите.

 

 

                               Аз съм - уви! - нематериален.

                               Просто не съм от този Свят.

                               Пратеник съм Тук със Мисия -

                               Път, който вече извървях.

 

 

                               Не можеш ли съзна,

                               че ти обичаш само сянката?

 

 

                               Ала аз съм Дух Безначален.

                               Смисъл. Същност. Упование.

                               Със една дума - Огън...

                               Или не! Огнен Ангел - Спасител.

                               Без сянка върху Земята. Грешната.

 

 

                               Който ти казва: С Богом!

 

 

                               И макар от мида родена.

                               Или точно заради това.

                               Моля се да имам право.

                               Тихичко да ти река:

 

 

                               Бъди Благословена !!!

 

 

                               Бъди! Дишай. И пиши...

 

 

 

                              А аз ще те гледам отнякъде.

                              Горе...

 

 

 

                              Амин.            

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                              Виктор БОРДЖИЕВ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...