Jun 27, 2010, 10:44 PM

Огненият Ангел

  Poetry
1.2K 0 19

 

 

 

                              О  Г  Н  Е  Н  И  Я  Т      А  Н  Г  Е  Л

 

            _____________________________________________

 

                                                                                  На една плачеща върба!

 

 

 

 

                               Мисли си за мен...

 

 

                               Като за Огън!

                               Или като за Ангел.

 

 

                               Който с крило ще изтрие сълзите ти.

                               Със мъдрост ще отмие тревогата.

                               Та кат' Нестинарка с коси подпалени...

                               Да заситниш пак между Звездите.

 

 

                               Аз съм - уви! - нематериален.

                               Просто не съм от този Свят.

                               Пратеник съм Тук със Мисия -

                               Път, който вече извървях.

 

 

                               Не можеш ли съзна,

                               че ти обичаш само сянката?

 

 

                               Ала аз съм Дух Безначален.

                               Смисъл. Същност. Упование.

                               Със една дума - Огън...

                               Или не! Огнен Ангел - Спасител.

                               Без сянка върху Земята. Грешната.

 

 

                               Който ти казва: С Богом!

 

 

                               И макар от мида родена.

                               Или точно заради това.

                               Моля се да имам право.

                               Тихичко да ти река:

 

 

                               Бъди Благословена !!!

 

 

                               Бъди! Дишай. И пиши...

 

 

 

                              А аз ще те гледам отнякъде.

                              Горе...

 

 

 

                              Амин.            

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                              Виктор БОРДЖИЕВ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...