Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана,
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна...
А изгрев Слънце?...Синева...
Безкрай... И след Безкрая-също...
И по-прекрасно от това
дори не съществува всъщност...
...Но гневен дигне ли вълни
за миг внезапно се променя:
и няма вече светлини-
водата гъне се и стене,
и тая дива красота
не можеш да сравниш тогава
със нищо друго на света...
...Тъй изначално величава!..
Коста Качев
Някъде в
Океана
© Коста Качев Всички права запазени