mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
16.08.2009 г., 22:18 ч.

Окрилен от слънцето политам 

  Поезия » Философска
780 0 5

Окрилен от слънцето политам

към далечни, бели брегове.

Звездни дири срещат се и сплитат,

ала пътят странен ме зове

 

и не сещам - с гарванова сянка

мрак припада след добрия ден.

Клепките горят, болят за дрямка,

но тревожно ехо вие в мен.

 

Островърхи облаци ме гонят,

дъхащи от ноздрите си хлад.

Идат  като черна преизподня,

натежали с мегатонен град.

 

Моят дух се рее над полята,

над морета, милва всеки цвят,

морен стига шеметния вятър,

облетял размирния ни свят.

 

Сън ли е?! Стоя сред мрака буден,

в мислите си следвам своя ход -

песните превръщам в пеперуди,

думите с надеждата - в живот!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??