Окрилен от слънцето политам
Окрилен от слънцето политам
към далечни, бели брегове.
Звездни дири срещат се и сплитат,
ала пътят странен ме зове
и не сещам - с гарванова сянка
мрак припада след добрия ден.
Клепките горят, болят за дрямка,
но тревожно ехо вие в мен.
Островърхи облаци ме гонят,
дъхащи от ноздрите си хлад.
Идат като черна преизподня,
натежали с мегатонен град.
Моят дух се рее над полята,
над морета, милва всеки цвят,
морен стига шеметния вятър,
облетял размирния ни свят.
Сън ли е?! Стоя сред мрака буден,
в мислите си следвам своя ход -
песните превръщам в пеперуди,
думите с надеждата - в живот!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
