Окупирани ноти
По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени.
Подрязва
мрачина́та безпризорна
и месеца от седмица нагризан.
Дъждът почти е изкълвал прозореца…
до „Мона Лиза“.
Усукала
къдриците в качулка
си тананика есен, стъпва чудно.
Придумва я врабчето с ноти,
окупирали капчука.
Умират
водорасли в ракови́на.
Морето плаче, споменът солен е.
Но „всичко, от което се нуждаем
е любов“ – Джон Ленън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
