По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени.
Подрязва
мрачина́та безпризорна
и месеца от седмица нагризан.
Дъждът почти е изкълвал прозореца…
до „Мона Лиза“.
Усукала
къдриците в качулка
си тананика есен, стъпва чудно.
Придумва я врабчето с ноти,
окупирали капчука.
Умират
водорасли в ракови́на.
Морето плаче, споменът солен е.
Но „всичко, от което се нуждаем
е любов“ – Джон Ленън.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
