3.08.2022 г., 21:14

Олелия

792 0 1

 

 

Пак се почна тази олелия 

Пак отворихме сезона

На морето сме ура, но, не ми е, 

ясно колко ще профукам бона.

 

Пак чанти и чадъри ще разнасям

Кафетата ще пия си с пясък

С масло ще мажа тяло си да не прегарям

За да не добия тен червено - ярък.

 

И който каже, че било почивка

Да се печеш кат морски рак

За да смениш една обвивка

До другата година, и догодина пак

Не ще се съглася с него

Не е нормално, даже хич не е добре,

Че въпреки интелигентността ни общо взето

Си пак оставаме "офце".

Христо Христов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....