10.12.2016 г., 23:50

Онази свобода

602 1 3

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние,
но някак си далечни ги оставяме,
че отговори знаем, но ги крием -
удобен е пашкулът на представите.
А мнимата ни сигурност чертае
дистанции единствено във тишината,
не знаейки, че само близостта е
онази свобода, която чакаме.

 

03.06.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надежда,свободата е твърде лично пространство.Илюзия е общественаа свобода.Свободата да използваш обществените правила е задължение.Но ти явно пишеш за липсата на инициатива у нас да се разкрепостим.Талантливо си го направила! Това е не задължаващото,мое мнение.Успех!
  • Да. Близостта е онази свобода. Харесах!
  • Хареса ми,въздействащ стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...