10.12.2016 г., 23:50

Онази свобода

603 1 3

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние,
но някак си далечни ги оставяме,
че отговори знаем, но ги крием -
удобен е пашкулът на представите.
А мнимата ни сигурност чертае
дистанции единствено във тишината,
не знаейки, че само близостта е
онази свобода, която чакаме.

 

03.06.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надежда,свободата е твърде лично пространство.Илюзия е общественаа свобода.Свободата да използваш обществените правила е задължение.Но ти явно пишеш за липсата на инициатива у нас да се разкрепостим.Талантливо си го направила! Това е не задължаващото,мое мнение.Успех!
  • Да. Близостта е онази свобода. Харесах!
  • Хареса ми,въздействащ стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...