Онемяла сълза
Онемяла сълза
Притихва тишината
наедряла от обичане,
настръхнала от нежността
на онова опарващо докосване.
Спряло е времето в наслада,
любовта познало сгушен миг,
когато индиговото безвремие
оцветява вълшебния залез в злато.
Усещане оставящо без дъх -
утихнала сълзата се слива с теб
онемяла от страст, като вричане.
Копнежът пее блус
на ръба на тишината.
Сълзата онемява от обичане...
Ванко Николов (Starkmaster)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
