14.08.2013 г., 18:53  

Онемяла сълза

593 0 1

Онемяла сълза

 

Притихва тишината

наедряла от обичане,

настръхнала от нежността

на онова опарващо докосване.

Спряло е времето в наслада,

любовта познало сгушен миг,

когато индиговото безвремие

оцветява вълшебния залез в злато.

Усещане оставящо без дъх -

утихнала сълзата се слива с теб

онемяла от страст, като вричане.

 

Копнежът пее блус

на ръба на тишината.

Сълзата онемява от обичане...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...