Aug 14, 2013, 6:53 PM  

Онемяла сълза

  Poetry » Love
592 0 1

Онемяла сълза

 

Притихва тишината

наедряла от обичане,

настръхнала от нежността

на онова опарващо докосване.

Спряло е времето в наслада,

любовта познало сгушен миг,

когато индиговото безвремие

оцветява вълшебния залез в злато.

Усещане оставящо без дъх -

утихнала сълзата се слива с теб

онемяла от страст, като вричане.

 

Копнежът пее блус

на ръба на тишината.

Сълзата онемява от обичане...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...