Оня стар наш сигнал
С полет смел
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих
долети,
дай ми пак
къс небе
и звезди,
вятър луд,
и следи
на един
само мой
чакан мъж.
Топъл дъх
на море
ще ти дам,
куп мечти,
устни две,
в смях красив,
две очи,
впити в теб,
две сълзи
от роса,
спомен тих
за жена,
със сърце -
бисер бял.
И любов –
океан.
На брега
щом поспреш,
изсвири
за късмет
оня стар
наш сигнал –
дето Ти
ставаш Аз,
а пък Аз
ставам Ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
