ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
3.09.2019 г., 22:29 ч.

Опазена 

  Поезия » Друга
370 4 6

Когато вляза в Божи храм,

сълзите ми напират.

Нима отмиват прокобата,

полепнала по мен?!

В менчето Господне

сребърника скрит е,

опазило живота ми

от зли езици укорен.

Зашили думи страшни

в Дяволски молитви,

заровени със завист

дълбоко под пръстта.

На дървената пейка

пред теб Исус се моля,

в храна да ги превърнеш,

спаси ги от греха.

И червеите гладни

ще бъдат вече сити,

спокойно ще заспят.

Сълзите мои тайно

пречистили следите

оставени от тях в калта.

На възел ги завързвам

всички лоши думи,

зачеркнали без милост

деня на първия ми плач.

С кръщението вечно

за втори път се раждам,

а те във огъня горят!

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??