Sep 3, 2019, 10:29 PM

Опазена 

  Poetry » Other
371 4 6

Когато вляза в Божи храм,

сълзите ми напират.

Нима отмиват прокобата,

полепнала по мен?!

В менчето Господне

сребърника скрит е,

опазило живота ми

от зли езици укорен.

Зашили думи страшни

в Дяволски молитви,

заровени със завист

дълбоко под пръстта.

На дървената пейка

пред теб Исус се моля,

в храна да ги превърнеш,

спаси ги от греха.

И червеите гладни

ще бъдат вече сити,

спокойно ще заспят.

Сълзите мои тайно

пречистили следите

оставени от тях в калта.

На възел ги завързвам

всички лоши думи,

зачеркнали без милост

деня на първия ми плач.

С кръщението вечно

за втори път се раждам,

а те във огъня горят!

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??