Опазена
Когато вляза в Божи храм,
сълзите ми напират.
Нима отмиват прокобата,
полепнала по мен?!
В менчето Господне
сребърника скрит е,
опазило живота ми
от зли езици укорен.
Зашили думи страшни
в Дяволски молитви,
заровени със завист
дълбоко под пръстта.
На дървената пейка
пред теб Исус се моля,
в храна да ги превърнеш,
спаси ги от греха.
И червеите гладни
ще бъдат вече сити,
спокойно ще заспят.
Сълзите мои тайно
пречистили следите
оставени от тях в калта.
На възел ги завързвам
всички лоши думи,
зачеркнали без милост
деня на първия ми плач.
С кръщението вечно
за втори път се раждам,
а те във огъня горят!
© Цветето Б. All rights reserved.
