25.01.2022 г., 10:25

Опит за някакъв стих

1K 7 16

Пак рисувам с думи живота,

всъщност опит за някакъв стих

и смирено надявам хомота,

а денят ме посреща учтив.

 

Пощальонът ми маха с усмивка,

уж е само един непознат,

но внезапно на мен се прииска

да прегърна целия свят.

 

И така, нарисувах картина,

впрочем някакъв кратичък стих,

непонятни слова за мнозина,

но денят се оказа щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами продължавай да рисуваш,още пове4е,когато това те прави щастлива и искаш да прегърнеш целия свят!
  • Скъпа Иржи, от сърце ти благодаря, че се спря и на този мой опит! ❤️
  • Каквото и да напишеш, мила Руми,все е хубаво, не е само опит...Пропуснала съм го тоя стих, бил е по времето, което ми се губи...
  • Младене, твоето присъствие означава много за мен, за което ти благодаря! Здрав и вдъхновен бъди!
  • Поетична изповед, плод на неподкупно и майсторско перо.
    Вярна си на стила си, Руми - да поднасяш със семпли думи класна поезия.
    Поздравление!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...