25.01.2022 г., 10:25

Опит за някакъв стих

998 7 16

Пак рисувам с думи живота,

всъщност опит за някакъв стих

и смирено надявам хомота,

а денят ме посреща учтив.

 

Пощальонът ми маха с усмивка,

уж е само един непознат,

но внезапно на мен се прииска

да прегърна целия свят.

 

И така, нарисувах картина,

впрочем някакъв кратичък стих,

непонятни слова за мнозина,

но денят се оказа щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами продължавай да рисуваш,още пове4е,когато това те прави щастлива и искаш да прегърнеш целия свят!
  • Скъпа Иржи, от сърце ти благодаря, че се спря и на този мой опит! ❤️
  • Каквото и да напишеш, мила Руми,все е хубаво, не е само опит...Пропуснала съм го тоя стих, бил е по времето, което ми се губи...
  • Младене, твоето присъствие означава много за мен, за което ти благодаря! Здрав и вдъхновен бъди!
  • Поетична изповед, плод на неподкупно и майсторско перо.
    Вярна си на стила си, Руми - да поднасяш със семпли думи класна поезия.
    Поздравление!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...