28.01.2020 г., 11:40

Опитах

522 1 4

Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.

 

Опитах се надеждата си да опиша.
Но как, аз думи толкова не знам.
Какво ли е? Дали яде се, пие, диша?
И как на всеки  мъничко да дам?

 

Опитах се в стиха да скрия любовта си.
Но аз съм просто много лош поет.
Човек съм, значи следвам ористта си,
обичам, пиша...Всичко е наред.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красе, Марианче, благодаря ви!
  • Разсмя ме, сенсей! И наистина обичам пица. Ще го открия. Извират, Марийче и напират... Благодаря!
  • Темите при теб извират неуморно, разнолики, но винаги с достойнствата на искрената самобитна поезия!🌷 Браво!
  • Искрено и хубаво.
    Последния стих в бързината видях - "обичам пиЦа. Всичко е наред."
    И ми прозвуча като моя поанта.
    А по темата Бог - каня те в моето "Чистилището". Както е казал колегата - "Който търси, намира.". Ще го откриеш. Произведението, колегата го търсят по друг начин.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...