Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша.
Но как, аз думи толкова не знам.
Какво ли е? Дали яде се, пие, диша?
И как на всеки мъничко да дам?
Опитах се в стиха да скрия любовта си.
Но аз съм просто много лош поет.
Човек съм, значи следвам ористта си,
обичам, пиша...Всичко е наред.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Ще го открия. Извират, Марийче и напират... Благодаря!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
