25.01.2019 г., 20:48 ч.

Слънчеви анонси 

  Поезия
1288 22 25

Лудостта ми прилича на дим -

към небето бездънно възнесен...

И в сърцето съм лесно раним,

за да свърши жестоката песен.

 

Ветровете пируват в кръвта

заглушили последното ехо.

Само спомени-сенки летят

над неравната антиутеха...

 

С яркочерно червило нощта

се усмихва с ред мургави зъби.

Въжен символ и примка на път,

нося шала си, който ме люби.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Поетичната разтерзаност на стиха ти залива като лава!
  • Обичам да се заседявам на страничките на авторите от сайта. Влизайки в в твоята страница, Младене, не искам да изляза... Доста коментари за величината на творчеството ти си получил и от приятелите ти тук, и от мен, и ще получаваш несъмнено още много. Но каквото и да се каже за един вече утвърден и оценен автор като теб, ще е повтаряне на вече казано. Затова само ще кажа, че отново не докосна, а разтърси сърцето и ума ми. Уча се от теб и мечтая да достигна някой ден твоето ниво. Благодаря ти!!!
  • Много хубаво...
  • Завладяваща поетична образност!... Поздравления, Младене!
  • Само Поет с чувствителна и извисена-лесноранима душа може да напиша такива вдъхновени стихове. Макар примката на „антиутехата” да стяга гърлото, душата лети и твори прекрасна поезия! Силни аплодисменти, Приятелю!
  • Толкова бисери изразяват чувството! Страхотни метафори и уникална симбиоза на реалното приемане с тях!
  • И преди съм го казвала, Младене, но всеки път когато чета твоите стихове, сякаш попадам в друго измерение! Благодаря за емоциите!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Разтърсващо! Силната поезия е като земетръс!
  • Код на вечността е втъкан в тези слънчеви анонси.
  • Прекрасна творба, а каква метафора, е този шал - разбиваща...!!!
    "Въжен символ и примка на път,
    нося шала си, който ме люби."
  • ... много дълъг е този шал,
    а Любовта от близост е къса.
    Тъжен Любовен хал.
    Любовта е понякога свъсена...
  • Човек не може да се начете на такива стихове. Чете и чете и си мисли: Спя ли или света наистина ми изглежда в рими по светъл. Харесвам заредените с емоция рими. Твоите са винаги такива.Разболяхте ме с поезия. Какви хора! И Благодаря!
  • С яркочерно червило нощта
    се усмихва с ред мургави зъби.
    Въжен символ и примка на път,
    нося шала си, който ме люби.
    Много е силно, Младене! Поздравления и... в Любими!
  • Много емоционален заряд носи поезията ти!
  • Тъжен стих,а в същото време, прекрасен!Колко вселени носиш в себе си?Поздрав!
  • Поздравления! Трогна ме!
  • Неповторим си, Младене, и разпознаваем - поздрав!
  • Винаги си толкова изразителен...
  • Неповторим стих! В съзнанието веднага оживяват картини, описани с прекрасни метафори!
  • Мистичен портал за неразгадани светове!
  • Отново грабваш със силата и дълбочината на изказа, Младене! Автор, от който мога единствено да се уча и да се възхищавам! Поздравления!
Предложения
: ??:??