Слънчеви анонси

Поезия

1.6K 23 22

Лудостта ми прилича на дим -

към небето бездънно възнесен...

И в сърцето съм лесно раним,

за да свърши жестоката песен.

Ветровете пируват в кръвта

заглушили последното ехо.

Само спомени-сенки летят

над неравната антиутеха...

С яркочерно червило нощта

се усмихва с ред мургави зъби.

Въжен символ и примка на път,

нося шала си, който ме люби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Прекрасно!

2021-09-02T10:11:05+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Поетичната разтерзаност на стиха ти залива като лава!

2021-03-13T09:37:22+02:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

Обичам да се заседявам на страничките на авторите от сайта. Влизайки в в твоята страница, Младене, не искам да изляза... Доста коментари за величината на творчеството ти си получил и от приятелите ти тук, и от мен, и ще получаваш несъмнено още много. Но каквото и да се каже за един вече утвърден и оценен автор като теб, ще е повтаряне на вече казано. Затова само ще кажа, че отново не докосна, а разтърси сърцето и ума ми. Уча се от теб и мечтая да достигна някой ден твоето ниво. Благодаря ти!!!

2021-02-06T00:24:13+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Много хубаво...

2019-04-16T06:54:08+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Завладяваща поетична образност!... Поздравления, Младене!

2019-02-04T00:42:41+02:00