17.08.2023 г., 9:12

Опити за летене

444 0 0

Бавно слизам към дъното в себе си

да потърся свойта невинна усмивка. 

Да се гмурна дълбоко за онази увереност

и изплувал после да се настигна...

И насреща ми, ето - този юноша бледен 

в душата с крила и със потното чело  

гони вятъра с колената обелени 

и обяздил своята смелост... 

Ала времето бързаше. Аз напук закъснявах,

но мъжа в мен растеше. (За моя беда.) 

Никой обаче не ми разясняваше,

че житейската мъдрост донася тъга...

И тогава си спомних на дядо ми думите

как ме галеха, като хубава приказка, 

как блажено ми беше да се загубя  

а спокойно да знам, че дома ми е близко... 

Но светът погрозня от човешка агресия. 

Аз преборих безброй малодушни. 

Силно любех. Разлюбвах с поезия. 

След дъжда от разделите в мен дойде суша... 

И сега, празен пак ще опитам 

да обсебя пред мен хоризонта. 

Толкоз счупен дали ще политна 

или да падна от ниско преди ремонта? 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

15.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...