Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен
в душата с крила и със потното чело
гони вятъра с колената обелени
и обяздил своята смелост...
Ала времето бързаше. Аз напук закъснявах,
но мъжа в мен растеше. (За моя беда.)
Никой обаче не ми разясняваше,
че житейската мъдрост донася тъга... ...