16.03.2023 г., 15:12

Оптимистично и поучително към скептиците

874 0 0

Градът замръзнал е и чужд,

с грозно остъклените балкони.

Въздух мръсен. Мъгла и студ.

Опитвам се, тъгата да прогоня.

И огън да запаля във очите ви.

Да стопля с дъх зимуващите птици.

Със два-три стиха – мъничка искра,

да се докосна и до най-големите скептици.

 

Защото виждам във душите страх -

изгонени от Рая – виновни са ни Ева,

ябълката или пък Змията.

Хвърляме един на друг в очите прах.

Крием се във своите черупки.

С евтини реклами давим сетивата.

 

А трябва ни единствено Любов –

желаем я, а я държим под ключ.

Да получи – всеки иска, да я даде... не е готов

и вие тъжно, пак като ранено куче.

Животът наш е просто огледало,

което да ти каже иска -

на хората да даваш туй,

което душата ти копнее и желае,

А резултатът?

Струва си, ако поемеш риска!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

32 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...