Оптимистично и поучително към скептиците

Градът замръзнал е и чужд,

с грозно остъклените балкони.

Въздух мръсен. Мъгла и студ.

Опитвам се, тъгата да прогоня.

И огън да запаля във очите ви.

Да стопля с дъх зимуващите птици.

Със два-три стиха – мъничка искра,

да се докосна и до най-големите скептици.

Защото виждам във душите страх -

изгонени от Рая – виновни са ни Ева,

ябълката или пък Змията.

Хвърляме един на друг в очите прах.

Крием се във своите черупки.

С евтини реклами давим сетивата.

А трябва ни единствено Любов –

желаем я, а я държим под ключ.

Да получи – всеки иска, да я даде... не е готов

и вие тъжно, пак като ранено куче.

Животът наш е просто огледало,

което да ти каже иска -

на хората да даваш туй,

което душата ти копнее и желае,

А резултатът?

Струва си, ако поемеш риска!