27.02.2011 г., 16:00

Опърничавост

743 0 1

Опърничавост

 

Пестя си думите

от страх

и нараненост.

Капризите

на болката

лудеят между нас.

А толкова е просто,

безумно съвършено е…

Ще поднеса

оголените сетива

на показ –

за зрелища и хляб…

Ще чакат другите

старателно

градения ми свят

да рухне…

Омерзена,

илюзорната си свобода

ще изгоря.

 

Котешката ми душа

обаче, ако

след срива оцелее,

над чуждите

потпурни страхове

с ирония

ще се надсмеем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...