18.05.2023 г., 15:37

Орис

871 4 8

Дали преди, в далечно време,
били сме с теб на този свят...
Душите ни дали са слели
съдбите си по своя път...

 

Каква ли орис ни преследва
и колко грешни сме били,
щом пак в живота си те следвам,
повтарям грешките дори...

 

След много срещи и раздели,
донесли огън или студ,
отново, сякаш полетели,
пътуваме един към друг...

 

И пак откривам твоя образ
в мечтите и в реалността.
Да пазим щастието си в нас
по пътя ни към вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...