May 18, 2023, 3:37 PM

Орис

  Poetry
870 4 8

Дали преди, в далечно време,
били сме с теб на този свят...
Душите ни дали са слели
съдбите си по своя път...

 

Каква ли орис ни преследва
и колко грешни сме били,
щом пак в живота си те следвам,
повтарям грешките дори...

 

След много срещи и раздели,
донесли огън или студ,
отново, сякаш полетели,
пътуваме един към друг...

 

И пак откривам твоя образ
в мечтите и в реалността.
Да пазим щастието си в нас
по пътя ни към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...