Дали преди, в далечно време,
били сме с теб на този свят...
Душите ни дали са слели
съдбите си по своя път...
Каква ли орис ни преследва
и колко грешни сме били,
щом пак в живота си те следвам,
повтарям грешките дори...
След много срещи и раздели,
донесли огън или студ,
отново, сякаш полетели,
пътуваме един към друг...
И пак откривам твоя образ
в мечтите и в реалността.
Да пазим щастието си в нас
по пътя ни към вечността.
© Райна Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
