Орташката кобила
Кобила* сива насред поле стои
очите блещи, преживя и пуфти.
Навред по нея конските мухи
налитат, хапят дългите уши.
И сякаш от картина на да Винчи,
там в дъното зад Мона Лиза.
Невидима навела е глава,
замислена за своята съдба.
Стопани тя си има доста.
С един на сутрин нивата оре,
с друг пясък влачи тя под моста.
До късно с трети за дърва в дере.
Да я нахрани никой не успя,
подковите отдавна си разби.
Орташка** оправия и беля,
а за награда - глад, мухи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
